Dr.Lal Karun

  Силата на мисълта създава изобилие Ти създаваш живота си чрез вниманието Скъпи приятелю, ако има една истина, която може да промени живота ти в България – независимо дали живееш в София, Пловдив, Варна или в малко родопско село – това е следната: ти преживяваш същността на онова, за което мислиш най-често. Не обстоятелствата създават мислите ти. Мислите ти създават обстоятелствата. Когато започнеш да наблюдаваш живота си с тази простичка, но дълбока идея, ще видиш нещо удивително. Всичко, което идва към теб – възможности, хора, доходи, радост или трудности – е отражение на вътрешното ти състояние. Това не е обвинение. Това е ключ. Защото ако ти си създателят, ти си и този, който може съзнателно да създава. И точно тук започва Делиберативното Сътворяване – съзнателното създаване на живота. Погледни какво получаваш Най-лесният начин да разбереш какво мислиш, е да погледнеш какво получаваш. Ако в живота ти има напрежение, вероятно вътре има страх. Ако има недостиг, вероят...

  Любовта си ти: открий Себе си днес Кой си ти отвъд ролите? Зад всеки човек има любов. Самият човек е тяло, ум и цял букет от навици и поведения, които постоянно се променят. Днес си спокоен, утре малко нервен; днес оптимист, утре философ на тема „защо кафето свърши точно сега“. Личността се мени като времето в планината. Но отвъд всичко това има нещо непроменливо – любовта. И точно това си ти. В България често се определяме чрез роли – родител, работник, шеф, студент. Но тези роли са като дрехи. Сменяш ги според сезона и ситуацията. Това, което остава същото, е вътрешното ти присъствие – тихо, стабилно и изпълнено с топлина. Малко по-леко, моля Хората обичат да носят живота като тежка раница. Работа, сметки, очаквания на роднини – всичко вътре, добре натъпкано. И после се чудим защо гърбът ни боли. Ами свали малко тежестта. Не всичко е драма. Закъсня автобусът? Добре, имаш бонус време да погледаш небето. Някой те е изпреварил в опашката? Чудесно, ще тренираш търпение – безплатно!...

  Златната среда на живота: твоята вътрешна планета Когато Вселената се усмихва тихо Замислял ли си се защо животът на Земята е възможен? Не е случайност. Това е съвършен баланс – малко повече топлина и всичко щеше да изгори, малко по-малко и всичко щеше да замръзне. Тази хармония често се нарича „златното условие“ – нито твърде много, нито твърде малко. Сега си представи, че твоят живот също има нужда от такива условия. Не от космически късмет, а от вътрешно подреждане. И най-хубавото? Не ти трябва ракета, за да стигнеш дотам. Само малко осъзнатост… и може би чаша топъл чай. 1. Перфектната дистанция: нито твърде близо, нито твърде далеч В живота, както и в космоса, дистанцията е всичко. Ако си твърде близо до проблемите си, те ще те изгорят. Ако си твърде далеч от мечтите си, ще замръзнеш в безразличие. В България често казваме: „Не го мисли толкова.“ И това не е мързел, а мъдрост. Дай си пространство. Когато нещо те притеснява – направи крачка назад. Когато нещо те вдъхновява – н...

  Когато повярваш, светът казва „да“ Една проста тайна за големи промени Позволи ми да ти говоря така, сякаш седим на пейка в някой тих български парк, може би с аромат на липа във въздуха и звук от далечен разговор за политика, време и цени. Ти знаеш тези разговори – винаги започват с надежда и завършват с „абе, трудно е“. Но какво ще стане, ако ти кажа, че трудното е навик, а не съдба? Да, точно така. Навик. Както сутрешното кафе, както това да кажеш „няма как“ преди дори да си опитал. Истината е проста и почти смешна: когато ти повярваш, че можеш, светът започва да се държи така, сякаш това вече е факт. Вярата не е лукс, а инструмент В България често сме научени да бъдем „реалисти“. Това е кодова дума за „не очаквай много, за да не се разочароваш“. Но кажи ми честно – колко пъти този реализъм те е направил щастлив? Вярата не е някаква мъглива духовна идея. Тя е инструмент. Като чук. Само че вместо пирони, тя забива възможности в твоя живот. Когато си представяш, че нещо е възмож...

  Съзнанието ти готви твоя живот всеки ден Тенджерата, в която къкри животът ти Нека започнем с една проста, но много точна картина. Представи си, че животът ти е като тенджера на котлона. Вътре нещо къкри. Понякога леко, понякога бурно. И ти всеки ден добавяш съставки. Мисли. Чувства. Очаквания. И след време поглеждаш вътре и казваш: “Ето това е моят живот.” Но рядко се питаш: “Какво сложих вътре?” Истината е много проста — това, което виждаш около себе си, първо е било в теб. Проблеми или възможности — кой избира? Погледни около себе си. Виждаш ли главно трудности? Всичко ли ти се струва сложно, тежко, бавно? Или понякога забелязваш малките успехи? Малките радости? Малките победи? Това не е случайно. Това е отражение. Не защото светът е различен за всеки човек. А защото всеки го гледа през собственото си съзнание. Българската реалност и вътрешният филтър В България хората са изключително издръжливи. Минали са през много. Научили са се да се справят. Да оцелеят. Да намерят начин. ...

  Живей сега: свободен от миналото днес Вълкът не мисли за вчера Скъпи приятелю, представи си вълк в планината. Той не седи на един камък и не си казва: „Ех, вчера изпуснах онази плячка… какъв провал съм.“ И лъвът в саваната не въздиша: „Ако бях по-бърз миналата седмица, животът ми щеше да е различен.“ Те живеят тук и сега. Напълно. Без тежестта на миналото, без драмата на пропуснатите възможности. А ти? Ти имаш много повече интелигентност, въображение и съзнание… и въпреки това понякога носиш миналото като пълен куфар на летище, където никой не ти го е поискал. Човекът: създател или събирач на спомени? Нека бъдем честни. Хората имаме една странна способност—да събираме спомени като буркани със зимнина. „Това ми каза преди 5 години.“ „Тогава сбърках.“ „Изгубих нещо важно.“ И ги отваряме отново и отново… сякаш очакваме вкусът да се промени. Но тук идва една проста истина: миналото не те създава. Твоето внимание към него го поддържа живо. Вълкът не е по-умен от теб. Той просто не се ...

  Изобилието е избор: мисли и живей смело Живееш ли в недостиг… или в изобилие? Скъпи приятелю, нека започнем с един честен въпрос: когато мислиш за живота си, първата ти мисъл е „няма достатъчно“ или „има възможности“? Ако си като повечето хора, особено в нашите географски ширини, вероятно понякога си казваш: „Парите не стигат“, „възможностите са малко“, „трябва да се боря, за да оцелея“. Това не е твоя вина. Това е история, която сме чували дълго време—в семейството, в обществото, в новините. Но сега ще ти кажа нещо просто, почти смешно: тази история не е задължително вярна. Тя е просто… навик. И както всеки навик, може да бъде променен. Недостигът: старата българска песен В България често има една тиха мисъл: „Ако аз спечеля, някой друг губи.“ Като че ли животът е баница с ограничен брой парчета—ако ти вземеш по-голямо, за другите остава по-малко. Но нека се усмихнем малко. Това не е баница, приятелю. Това е безкрайна фурна! Истината е, че когато живееш с мислене за недостиг, ти...